ЗА АВТОРА

КОЙ Е ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ?

Димитър Желев

бИОГРАФИЯ

Димитър Желев е роден през 1986 г. в Габрово. Завършва специалност „Право” като магистър от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работил като охрана и брокер на недвижими имоти. През последните пет години е служител в Община Севлиево, като понастоящем оглавява отдел в общинската администрация. Живее в Габрово.

Редица творби на Димитър Желев са публикувани в периодични издания онлайн. Разказът му „Виктор” е сред победителите в конкурса „Смелостта е началото на победата” през 2015 г., организиран от audioknigi.bg и kafene.bg, а разказът „Трол” е включен в сборника „Спри, обичам те!”, издаден по едноименния конкурс през 2017 г. Друг негов разказ – „Експериментът „Гъливер““ печели награда в конкурса „Изгревът на следващото“ през 2019 г. Романът „Бунтът на сенките“ е първата му самостоятелна книга.

интервю с Димитър желев

Димитър Желев е обещаващ български писател, чиито дебютен роман „Бунтът на сенките” ще зарадва своите читатели до дни, издаван от издателство „Потайниче”. Независимо от младата си възраст, авторът не е непознат за любителите на стойностна българска литература, негови разкази са сред победителите на престижни литературни конкурси като „Смелостта е началото на победата”, организиран от audioknigi.bg и kafene.bg през 2015 г. , публикувани са в сборника „Спри, обичам те!”, по едноименния конкурс, както и в електронните списания за литература „Меридиан 27” и „Литературен свят“.

В навечерието на издаването на трилъра „Бунтът на сенките”, в откровен разговор с автора ще се опитам да намеря отговор на въпросите, които, уверена съм, биха заинтригували и вас, верните почитатели на българската проза.

И така, поздравления по повод излизането на романа ви „Бунтът на сенките”! Със сигурност е вълнуващо за всеки автор да види издадена своята творба! С какви чувства очаквате да вземете в ръце предстоящото издание?

Димитър Желев: Като оцелял след дванайсет рунда с Кубрат Пулев! За съвременния човек всяка секунда от ежедневието е краен срок. В подобна среда, да се надлъгваш с живота и да си крадеш късчета време, за да твориш, е истинско изпитание. Затова и при мен преобладават радостта и облекчението при вестта за публикуването на „Бунтът на сенките“.

Трудно ли е за млад автор като вас да привлече вниманието на българските издатели? Как се срещнахте с издателство „Потайниче”?

Димитър Желев: „Потайниче“ беше първото издателство, за което открих, че разчита единствено на български автори. Допадна ми тази смелост и реших да изпратя ръкописа си именно на него. Отзивчивостта на екипа е повод за надежда на всеки млад роден писател, че не е необходимо да имаш в автобиографията си бестселър и публикации на три континента, като същевременно си реалити – звезда със скандално мнение за ядрената политика на Южна Полинезия, за да бъдеш публикуван.

Бих определила жанра като „политически трилър”. Подходящо ли е това определение или слага рамки на една доста мащабна творба, с различни и многопосочни сюжетни линии?

Димитър Желев: Самият аз не се наемам да определя еднозначно жанра на „Бунтът на сенките“. Склонен съм да се съглася, че в корените му са заложени характерните черти на трилъра. Щрихът „политически“ се очертава по необходимост – героите трябваше да срещнат престъпността във възможно най-автентичния ѝ вариант. Иначе борбата за свобода на работещия човек от провинцията отправя важни въпроси към заобикалящата ни среда – може ли да бъде оставен да обича; да упражнява професия със страст; да се защити срещу насилника; да запази съкровените спомени от родното място – отговорите, на които превеждат читателя през множество жанрове.

Вие сте от Габрово. Това ли е причината действието на романа ви да се развива там или конкретни ситуации и лица са провокирали тази идея?

Димитър Желев: Всяка личност е резултат от сложна формула от отношения и опит, трупани през житейския път. При мен тази „колекция” от събития, които са ме шлифовали до днешното ми Аз, е събирана основно в родния ми град, както и в недалечните Севлиево и Велико Търново. В знак на признателност ги оставих да домакинстват голяма част от действията в романа. Освен това винаги съм намирал мрачна символика в потъпкването на обикновения човек в този географски регион – ядрото на страната, където българинът би трябвало да е обграден от свои, респективно и най-защитен.

Един често задаван въпрос, но няма как да го избегнем. Отговорът му вълнува и вашите читатели, има ли реален прототип героят ви Марко Ванев?

Димитър Желев: Марко е събирателен образ на всички, които са принудени да бъдат бледи сенки на самите себе си: на художника, върнал се във фабриката заради огромните сметки; на талантливия спортист, чиято кариера е прекратена заради побой; на бизнесмена, плащащ такса „Сигурност“ на мутри със спестяванията за нов магазин. Именно тези сенки се бунтуват, когато жаждата им за живот не е утолена. Също така Марко е и експеримент – не е най-добрият профайлър или топ-агент от ФБР, нито бивш командос, сеещ трупове само с поглед, няма черен колан и не може да отстреля кенче бира от километър в пясъчна буря – изобщо, не е супер-героя, обичайно обитаващ жанра. Той е един от нас. Наглед нищо особено. Поне до момента, в който не е лишен и от последната капка свобода, която му се полага. Беше любопитно да изправя този привидно обезоръжен гняв на малките хора срещу могъществото на безграничната власт.

Пишете за една действителност, мрачна и песимистична, която всички ние се надяваме да сме загърбили. Вярвате ли в това?

Димитър Желев: Убеден съм, че не сме я загърбили. Подземният свят е като организъм, който еволюира. Моето мнение е противно на общоприетото и се изразява в това, че той търси светлината, търси законността. Добър пример е фактът, че не можеш да осъдиш някой, който е спазвал закона, дори и ако този закон е приет от същия този някой и е изначало скроен да бъде несправедлив. Тази висша форма на наглост – безправност в нормите – е само едно от многото предпочитани проявления в дейността на модерния мафиотски бос. Все пак подобни хора са неспособни да променят нрава си и истинското им лице лъсва пред онези, които са се озовали на пътя на болните им амбиции. А те не са никак малко.

В хода на романа част от героите ви претърпяват метаморфози. Вярвате ли в промяната на човешката същност? Любовта ли е един механизмите за промяна?

Димитър Желев: Когато чуят, да речем, за литература, повечето хора около мен си представят нежна душа, наслаждаваща се на стихове по залез под съпровода на славея. Или нещо подобно. Сякаш тази красота е единствената. Обаче забравяме, че втренчени в угасващото слънце, зад нас мъж с качулка продава хероин на деца. Или отнесени в петъчно настроение, махаме с ръка на поредния пийнал шофьор, който се е втурнал да убива на пешеходна пътека. Улисани в опит да сме живи, отнемаме живот с бездействието си. Междувременно част от оцелелите нашата апатия се борят за права, които впоследствие имаме за даденост. Да разчистваш път за любовта е все едно да обичаш цялото човечество. А това е друга красота – тази на волята, която изисква да се променим, ако изобщо искаме да го има проклетия славей. Част от героите в „Бунтът на сенките“ разбират това по трудния начин.

Оптимист ли сте за бъдещето на обществото?

Димитър Желев: Да. Както механизмите на унижение и прикриване на престъпления еволюират, така и способностите на обикновения човек да си извоюва права преживяват революция.

Вие сте юрист по образование, но героите ви търсят справедливост сами. Означава ли това, че българското правосъдие не е в състояние да защити малкия човек, редовия гражданин?

Димитър Желев: Това е дълбока тема, за която едно мнение е винаги недостатъчно. Но ако говорим с факти, е видно, че има недоверие към съдебната система от страна на малкия човек. Съществуват добре смазани механизми на „накланяне“ везната на Темида в определена посока, които ми се струват съвсем умишлено поддържани от част от силните на деня, без значение кои са те. Но и тук съм оптимист, тъй като болшинството магистрати, които съм срещал, са на много високо ниво и става все по-трудно да се поставя хомот на правото.

И накрая, без да издаваме финала, имате ли намерение да продължите „Бунтът на сенките” с втора част? Ще се срещнем ли отново с Марко Ванев и неговите противници?

Димитър Желев: Тяхната борба е вечна. Дали ще я описвам със същите страни или под други имена, ще е въпрос на моментно усещане. Ако трябва да съм честен, Марко е своенравен герой, който неколкократно ме изненадваше с постъпки, с които объркваше всичките ми планове за романа. С риск да прозвуча шизофренично, вече малко ми липсва. Вероятно някой ден няма да издържа на изкушението да го оставя отново да се разходи по страници на мое произведение и да ме радва с ината си.